Някъде в България
Очакваш още свидното си чедо,
приседнала във мрака тихо плачеш.
Отронват се по устните въздишки,
изпивайки червеното до бледост.
Компания ти прави само здрачът
и няколко объркали се мишки.
В очите ти, избелени от взиране
се сгушва като сянка самотата.
Но ти я искаш – да ти бъде дружка,
сърцето ти да претвори във лира
и струните да дърпа до смъртта ти. ...