Някъде в мрака
Оттатък светлината има мрак.
Балансът във природата е ясен.
Защо прекрачи моя светъл праг –
във мрака на душата е опасно.
Ще се удавиш в пазени сълзи,
ще те обесят думи премълчани.
В живота има толкова души,
за най-опасната защо се хвана?
Нали ще се препънеш в някой гроб,
където стар приятел си почива.
Отвъд душата ми не е живот -
прилича на безплодна, стара нива .
Отдавна мракът там е господар,
отдавна светлина до там не стига.
Недей повдига онзи камък стар –
мечтата ми ще те познае мигом.
© Мартин Спасов All rights reserved.
