… някъде в Началото… и след това...
… някъде в Началото… и след това...
Нямаме нищо общо.
Това и аз потвърждавам.
Измислих си любовта ни рошава.
Нощем иска. Денем не дава.
Бог знае къде е Началото.
Времето стъпките ни замита.
Дали не ни е познала?
Или от памтивека сред нас е скитала.
Сама си написах сценария.
Ти бе единствен зрител.
И вря любовта на пара.
Витаминозна е. Старите питай.
Край и Начало се сляха.
Ти утвърдително кимаш.
Думите ме опяха.
Още преди да ме имаш.
И ме реши. Проблемна съм.
Винаги неразбрана.
В мен нещо хитростно дреме.
Не можеш в ръце да ме хванеш.
Вместо да плача, се смея.
И над представите свои.
Нека, любов, онемея…
… ако са чувствата
само декори!
© Таня Георгиева All rights reserved.
