Някъде в Родопите...
Има местенца, такива, които
цял живот пази ревниво сърцето.
Времето там с векове е пропито.
Нежно целува Земята небето.
Църквата стара. И птици в гнездото.
Път калдъръмен извито се стели.
В знойното пладне заспало селóто.
Нижат се дните. И само недели.
Три върха крият тайни зелени.
С ромон на ручей вятърът шушне.
Нощем, звездите узряват големи,
може Луната даже да гушнеш.
Билки ухаят на горско вълшебство.
Пеят щурците и топлят душата.
Може би Раят, след краткото детство,
мести се някъде там, в планината.
© Деа All rights reserved.
