Няма
В тъмната стая нямаше ни повей от страх,
аз спокойна на стола в тишината седях.
Внезапно обаче силен вятър отвори прозореца стар,
а аз седях и потрепнах сякаш ме опари гореща жар.
Тогава крила черни в миг се извиха над мен,
погледнах в тъмнината... и вече бях във плен.
Тогава... усетих твоя, черния ти дъх -
и с плахи движения аз... потулих този лъх.
Ти грабна ръката ми слаба и впи яростно очи,
а аз от болката извиках: "Спри! Това боли!"
Отпусна захвата и изгледа ме на кръв: ...