Няма да стана по-тиха,
по-нежна, търпелива или добра,
но пък все ще съм усмихната,
когато скачам в пропастта.
Няма да стана по-разумна,
по-успяла, спокойна или подредена,
но ще измислям разходки безумни,
когато другите спят уморено.
Няма да стана по-вярна,
по-представителна, по-смирена.
Но и ти само в лудост светиш лъчезарно.
Не искаш ли да се изгубиш някъде с мене?
28.02.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
