Душата ми е тежка, закъснява.
Или не иска с теб да се прости?
От брега – раздяла пак отплава
кораб нов с несбъднати мечти.
Там, отвъд желания и слава,
буря страшна ще го връхлети,
ще потъне в призрачна забрава,
ще е в бездната... но не и ти.
Колкото и кораби да идват,
и безкрай дори да се опитват
няма да те пусна просто с тях.
И макар, че с тебе не успях,
и безумна болка в теб да има...
първа обич си, незабравима.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
