Няма го тук...
Няма го тук...
Обичам да посрещам вечерта,
за да забравя делничната драма.
В тайната прегръдка на нощта,
са скрити истините - без измама.
Идват в мислите или в съня,
приятели, които вече нямам.
Приседнали под старата асма,
се веселят съседките и мама
и оживява старият ми град,
с уличката и онези двама,
които търсят някаква мечта,
от стихчето, укрито на тавана.
Няма го тук двора и е друг светът.
Има ново барче, с лъскава реклама.
Сънувам ли сега или това преди
било е само някаква измама?
© Виолета Томова All rights reserved.
