Няма животът любов към мене
На таз земя съм си аз самотник,
нямам подслон - оставам си такъв бездомник.
Стича се сега моята сълза,
душата ми попари я слана.
Настъпи една последна есен,
нощта започва зловещата си песен.
Към живота не изпитвам вече възхищение,
идва часът на едно такова уволнение.
Смъртта изведнъж ме за гърлото сграбчи,
животът ме бързо на хазарт похарчи.
Това бе неговото откровение, ...