Няма животът любов към мене
Няма животът любов към мене
На таз земя съм си аз самотник,
нямам подслон - оставам си такъв бездомник.
Стича се сега моята сълза,
душата ми попари я слана.
Настъпи една последна есен,
нощта започва зловещата си песен.
Към живота не изпитвам вече възхищение,
идва часът на едно такова уволнение.
Смъртта изведнъж ме за гърлото сграбчи,
животът ме бързо на хазарт похарчи.
Това бе неговото откровение,
оставам си в пълно неведение.
Нямам шанс в таз битка неравна,
надеждата ми за спасение е със земята равна.
Ще си приготвя аз целия багаж,
смъртта смело ще ме вземе завчас.
И животът не е на моя страна,
това вече е за мене тъга.
Защо ли се от мене той отрече
и дори за жертва ме тъй нарече.
Няма начин - ще трябва аз да отстъпя
и прага в живота отвъден тъй да пристъпя.
Нека душата ми да я озари вечно спокойствие,
след като живота не изпита от мен удоволствие.
© Никола Йорданов All rights reserved.
