Няма как
Няма как да напиша нещо, което не съм видяла.
Две камъчета се търкулнаха в реката и тя не мръдна –
остана цяла.
След това върбата разпусна си косите. Поиска и се огледа.
Две камъчета – й очите. Засмя се и си сложи фиба.
Флиртуваха листата и знаеха, че единствено луната може
и пази тайна.
И всеки бряг си има име, където утрото му носи светлината.
И само вечер се докосват отвъд реката – единствено чрез
тъмнината.
Последното стъпало е първо и първото – последно.
Небето се оглежда в очи и чак тогава започва да вали,
вали.
11.02.2020г
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
