Всеки ден сърцето ми се
разбиваше на хиляди парчета
и всяка вечер аз ги събирах и сглобявах отново,
но никога нищо не беше както преди.
Всеки път частица от моя разум се изгубваше,
докато от мен не остана нищо - само студеното
ми сърце, което тази нощ ще предам на вятъра.
Знай, той ще ти донесе моето изстинало сърце
и никога вече няма да видиш моето лице.
Изчезнах от Земята още в онзи ден,
в който попаднах в твоя плен.
© Билси Стифлър All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
