Няма ме
Не ме търси - на изгрева в зората,
не ме търси на залеза в последната сълза,
обрулена от твоите неволи,
разбрах за сетен път, че съм сама.
Сама, където морето заспива,
където вятърът не разбира гласа ми,
където сърцето само пулсира
и бяга от тебе духа ми.
Не ме търси - та аз не съществувам,
мираж съм в погледа на заранта,
кураж съм във душата ти умираща,
вълшебница, извличаща те от смъртта...
Не ме търси - не съм жена,
та аз съм от жарава,
създадена от огъня суров,
не ме съди - не съм за тебе залък,
залог съм аз във твоя свят широк.
Не ме търси - в недрата на прибоя,
че аз вълна съм първа призори,
добър бъди и само не прогонвай
гласа ми от бездънни висоти...
© Силвия All rights reserved.
Поздравявам те,много силен стих!
