Няма нищо
по-силно от обичта

Няма нищо по-силно от обичта -
изстрел разби тишината,
нататък е ясно, потича кръвта
и пада боецът на земята.

И само в скръбните черни очи
по войнишкото младо лице
все още се сливат сълзи -
сълзи, родени от все сърце.

Слънце огрява, вдига се мъглата,
а вятърът пилее къдри коси.
Писмото лежи там на земята -
бледнеят, майко, синовни очи!

А там, в топлите още ръце,
от снимката усмихва се тя.
За последно я погалил с ръка,
а в другата - демонът на смъртта!

Сбогом, приятелю, в себе си запази
                обичта!
Погледни, читателю, от снимката
                усмихва се тя!