НЯМА СРОК
НЯМА СРОК
Боже, колко надежди угасваха,
докато отмятах годините...
други мъждиво, бледо проблясваха
и изгаряха бързо в руините
на моето Вчера, на моето Беше,
а него всъщност го няма.
Градено с години за миг се рушеше:
разбирах – било е измама.
В душата ми отваряха се рани
от претърпени загуби, от крах,
от допира на безразлични длани,
от оня стар атавистичен страх...
Понякога в илюзии се вкопчвах,
красиви, но илюзии, уви!
Нещо зарязвах, нещо започвах...
идоли издигах и руших.
Старите представи за света
разкъсвах и със други ги заменях.
Кое бе явно и кое мечта?
Докато търсех, себе си променях.
Изграждах се отново и болеше,
защото се разделях със мечти,
защото старото – познато – се рушеше
заключваха се неотворени врати.
Разделях се със моята си същност,
а нова колко трудно се гради,
когато питаш се не е ли късно,
не са ли пристан старите следи.
Но днес съм друг и претърпял промяна,
разбрах, че в пътя ме подкрепя Бог,
че не остава мисъл неживяна
и себе си да сбъднеш няма срок.
4. 1. 2007 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
