НЯМА СРОК
Боже, колко надежди угасваха,
докато отмятах годините...
други мъждиво, бледо проблясваха
и изгаряха бързо в руините
на моето Вчера, на моето Беше,
а него всъщност го няма.
Градено с години за миг се рушеше:
разбирах – било е измама.
В душата ми отваряха се рани
от претърпени загуби, от крах,
от допира на безразлични длани, ...