Къде отиваш, щом скришно
оглеждаш се за място?
Ах, наивно, глупаво дете!
Кога ще те науча
да не бягаш –
себе си да преоткриваш?
Убежище – в себе си да търсиш?
Погледни се сàмо –
зависим от кожа до кости,
опиянен от чуждо признание,
впечатлен от друго внимание...
Искаш да се довършиш?
Няма вече какво да удавиш.
© Слънчоглед All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
