Няма вчера
Душата крещи
Устните не проговарят
Очите парят
Нещо горчи
Животът копнее
За живот
Животът назад
Не се връща
Душата тялото
В подслон превръща
В живота
Няма празнична вечеря
В живота
Няма вчера
© Любомир Деничин All rights reserved.
Душата крещи
Устните не проговарят
Очите парят
Нещо горчи
Животът копнее
За живот
Животът назад
Не се връща
Душата тялото
В подслон превръща
В живота
Няма празнична вечеря
В живота
Няма вчера
© Любомир Деничин All rights reserved.

imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...