Няма вчера
Душата крещи
Устните не проговарят
Очите парят
Нещо горчи
Животът копнее
За живот
Животът назад
Не се връща
Душата тялото
В подслон превръща
В живота
Няма празнична вечеря
В живота
Няма вчера
© Любомир Деничин All rights reserved.
Душата крещи
Устните не проговарят
Очите парят
Нещо горчи
Животът копнее
За живот
Животът назад
Не се връща
Душата тялото
В подслон превръща
В живота
Няма празнична вечеря
В живота
Няма вчера
© Любомир Деничин All rights reserved.

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...