Този месец прогнозата скучна е.
Хора с маски. И страх до небето.
По-сама от бездомните кучета
имам време да смятам невзетото.
То за даване повече нямам.
Но крилете ми полет сънуват.
Щом застоят отваря ми рани
да остана би значело лудост.
Имам няколко скъсани книги.
Прашни рафтове. Водка във фризера.
Тази нощ, дето даже не мигнах
си приготвих за тръгване ризите.
Писах няколко кратички стиха.
Тишината - любимата музика.
( от дете съм се влюбила в тихото
а сега е единствена муза).
Тръгвам някъде. Много далече.
Полетът не е участ, а страст е.
Щом сърцето компас ми е вече,
всяко тръгване води към щастие.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Благодаря ти!