Няма връщане....
Тишина злокобна... черна сянка пропълзя в нощта,
загледа се в мен... порази ме с поглед празен и студен.
Почувствах страх, знаех, че това е тя – СМЪРТТА!
Усетих студ... потръпнах... знаех, че е тук за мен.
В образ на измъчена старица с коси посивели,
с тихи стъпки бавно доближи се тя.
Лицето й бе изпито, очите - почернели,
докосна ме... обля ме студ... смрази кръвта...
Не бях готова да й се оттдам...
да попадна в страшния й плен...
И реших, че без борба не ще се предам,
не исках да повярвам, че дошла е тя за мен.
Борих се... отскубнах се... побягнах... но, уви,
тя бе навсякъде... пронизваше ме с очи.
Приканваше ме с глас злокобен и студен
и в този миг разбрах, че няма връщане за мен.
© Ани All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много силен стих!Прегръдки,Ани!
-
Мила Василена, когато аз бях на 14, често се чувствах до толкова отчаяна от живота, че ми се е случвало да мисля за смъртта, но го отдавам на детските си години и на емоционалността си. Сега гледам на нея по друг начин. Но си права, че има много красиви неща, за които да се пише! А и обещах на Докс, че ще пиша за новото начало, така че .....
повече усмивки! -
Нямате ли други теми,мили млади хора, стига смърт! Преди време
четох от 2 14 год. деца, че чакат смъртта, бях шокирана, написах
"Тревога" , помолих да изкажете мнения, но нямаше такива! Дали това
не е вик за помощ от тяхна страна, ако е така, как да им помогнем? -
Силен стих, Ани!
Да, ако се научим да я приемаме като ново начало, ще ни е по-лесно да се изправим срещу нея!
Поздрав! -
Докс, понякога имаме нужда да излеем и лоши емоции в стихове, но това не бива да ни отчайва. Понякога трябва да приемем СМЪРТТА не като край, а като ново начало!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а ти се усмихни...в Пловдив грее пролетното слънце...
с обич, Ани...нашият град е толкова хубав! Най-хубавият.