Няма връщане....
Тишина злокобна... черна сянка пропълзя в нощта,
загледа се в мен... порази ме с поглед празен и студен.
Почувствах страх, знаех, че това е тя – СМЪРТТА!
Усетих студ... потръпнах... знаех, че е тук за мен.
В образ на измъчена старица с коси посивели,
с тихи стъпки бавно доближи се тя.
Лицето й бе изпито, очите - почернели,
докосна ме... обля ме студ... смрази кръвта...
Не бях готова да й се оттдам...
да попадна в страшния й плен...
И реших, че без борба не ще се предам,
не исках да повярвам, че дошла е тя за мен.
Борих се... отскубнах се... побягнах... но, уви,
тя бе навсякъде... пронизваше ме с очи.
Приканваше ме с глас злокобен и студен
и в този миг разбрах, че няма връщане за мен.
© Ани All rights reserved.
повече усмивки!
