Dec 3, 2009, 12:10 PM

Няма втори шанс

984 0 11
Забързани в безумно ежедневие,
забравихме как трябва да обичаме.
 Притиснати от фалш и лицемерие,
във суета и глупост се увличахме.

Загърбихме и чувства, и емоции -
 захвърлени ненужни, непотребни
и сякаш чакахме промоция
отново да ги имаме на дребно.

Изпуснахме ги твърде безвъзвратно,
залисани в житейските неволи,
едва ли ще ги върнем пак обратно
 за втори шанс... ненужно е да молим!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Маги!
  • никога не е късно за обичане...
    Валка...с обич.
  • Благодаря Веси!
  • Стихът ти е хубав!!!Поздрави!!!
    А втори шанс винаги има-ако го искаме силно...
  • Благодаря ви приятели!
    Основната ми мисъл в този стих беше, че забравихме наистина да обичаме.Или по-точно забравяме да кажем тези две малки думички много често забързани и заети в ежедневието.А толкова малко ни коства...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...