Забързани в безумно ежедневие,
забравихме как трябва да обичаме.
Притиснати от фалш и лицемерие,
във суета и глупост се увличахме.
Загърбихме и чувства, и емоции -
захвърлени ненужни, непотребни
и сякаш чакахме промоция
отново да ги имаме на дребно.
Изпуснахме ги твърде безвъзвратно,
залисани в житейските неволи,
едва ли ще ги върнем пак обратно
за втори шанс... ненужно е да молим!