В тази празна къща

в чуждата страна

опитвам се отново

образа ти да залича

Но спомени нахлуват

без покана или смут

и сърцето ми със нокти

дерат и дерат

Дори цигарата

надсмива се над моята тъга

рисувайки лицето ти

във въздуха с дима

Протягам ръка да те погаля,

но се спирам на мига,

вече изкривена

изчезваш в пустошта

По бузата си усетих

да се стича сълза,

най-накрая извоювала

своята свобода

А след нея, като по сигнал

се втурва цяла чета

Като войска

след своя генерал

Атакуваха без капка 

милост или жал

докато не останах полужива

в локвата кал