Няма заглавие
В тази празна къща
в чуждата страна
опитвам се отново
образа ти да залича
Но спомени нахлуват
без покана или смут
и сърцето ми със нокти
дерат и дерат
Дори цигарата
надсмива се над моята тъга
рисувайки лицето ти
във въздуха с дима
Протягам ръка да те погаля,
но се спирам на мига,
вече изкривена
изчезваш в пустошта
По бузата си усетих
да се стича сълза,
най-накрая извоювала
своята свобода
А след нея, като по сигнал
се втурва цяла чета
Като войска
след своя генерал
Атакуваха без капка
милост или жал
докато не останах полужива
в локвата кал
© Константина Хаджиниколова All rights reserved.
