Няма значение...
тиха е църквата,
и литургията мина,
стенещи демони чакат пред портите,
тръгвам,
дали ще ме вземат.
Псалмите още
кънтят във главата ми,
пусто е,
чак полу-диво,
неми молитви замръзват
по устните,
някога, толкова живи.
Жалки съдбите ни,
висят от купола,
гола камбана отеква,
вяра погубена бяга със смисъла,
тътенът в мене не секва.
Мрачен е храмът,
а тежка главата ми,
празна,
до кръст коленича,
мрачният демон разкъса душата ми,
луда,
на него приличам.
Сбрах греховете,
в краката му хвърлих ги,
пошли са дните ни земни,
вдига ръка и белязва очите ми,
този път,
знам,
ще ме вземе...
© Лулу All rights reserved.

