sabr1na (Сабрина Димитрова) sabr1na (Сабрина Димитрова)
7
Dec 23, 2008, 1:01 AM

Нямах

  Poetry » Other
1.2K 0 1
Нямах криле, за да летя из света...
Нямах магически сили,
за да направя каквото желая.
Нямах слушател,
за да изслуша мъките ми...
Нямах майка, която да ме
стопли с обичта си...
Нямах приятели, които
да ме развличат...
Нямах радостта, която ми е
нужна, за да стана щастлива,
но имах глава, пълна с мечти,
които ме карат да си мисля,
че всичко си имам, за да успея!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сабрина Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0