Нямам дарове
Прекърших се, признавам - май съм слаба...
Прозорците в душата ми със трясък
са пръснати на хиляди парчета.
Не беше лесно - лесно не се давам,
но ти не спря за миг... Да се съвзема.
Разплиска ме като море бездушно,
начупих мачтите на кораби невинни
в стремежа си да те прегърна...
И утре с първите лъчи, когато съмне,
брегът ще е затрупан от молитви.
Не плаках много. Имах други нужди -
опитвах се сред болките да дишам,
тъй както дишах досега - безумно...
Но въздух няма под небето твое,
а любовта е нещо архаично.
Прекърших се, но не защото ти си силен -
в очите ти видях искри на Дявола,
протягащ мръсните ръце... За да ме има.
Душата ми е чиста за Нечистия,
аз нямам дарове за Ада.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Благодаря ти
