Здравей! Аз много бързам, но
Имам друга, по-красива
На нея, много и отива
Да носи шал в мойта зима.
Имам друга, по-щастлива
В очите ми, уют е сътворила
И най-дълбоко в тях се взира
На нея навика най-много и отива.
Аз, виждам я кафето как допива
И погледа лъжовен в мене впива
Студени и самотни моите длани
От тебе с Любов са овладяни!
И вече, нямам друга!
27.01.2021
© Мария Николова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
