Нямаме право
НЯМАМЕ ПРАВО
Пусни ме да вляза в твоята райска градина,
цветя да посея и тъжни зелени дървета,
да вкуся от твоите диви и сочни къпини,
пусни ме, аз идвам от друга планета,
където животът е малък, изпълнен със черни надежди,
а дните са дяволи черни и зли като мъка.
Като сянка душата ми тихо над тебе се свежда.
Пусни ме, аз нося божествени стръкове,
забоди ги в сърцето си, та дано да извикаш от болка,
красотата боли, но е полет на радостна птица.
Двоумиш се. Не трябва. Така е отсъдил живота,
на когото нямаме право да бъдем длъжници.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Нелек избор - за смели... 