Нямаш право да ме обвиняваш, след всичко що ти дадох. Нямаш право на ме нараняваш, отворих вратата и излязох. Не вярвах че ще се получи така, мислих че вески час ще споделяш с мен, не вярвах че от теб ще си отиде любовта, не вярва че станеш тъй студен. Но ето че реалността е това, ти каза край на всичко построено, ти отне ми и малкото неща, които караха сърцето да не е слумено ......
© Наталия Наталия All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
