Люляково е във мене
и ухае пак на теменужки.
В лилаво е цялото време,
а дъгата е виолетова наужким.
Бледонежно е във мен
и разлиства се почти мечтата,
че днес е отново онзи ден,
в който с теб срещаме зората.
Изгревът над хоризонта лилавее
и в зюмбюлен цвят унесено трепти.
Една любов вечно там живее
с дъх на теменужени мечти.
© Галина Кръстева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
