Люляково е във мене
и ухае пак на теменужки.
В лилаво е цялото време,
а дъгата е виолетова наужким.
Бледонежно е във мен
и разлиства се почти мечтата,
че днес е отново онзи ден,
в който с теб срещаме зората.
Изгревът над хоризонта лилавее
и в зюмбюлен цвят унесено трепти.
Една любов вечно там живее
с дъх на теменужени мечти.
© Галина Кръстева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
