Бурно ръми и е тъмно.
Изкачването ми е стръмно.
Човешката ода
за антипода
пропада във пода.
Глезотията
на добротията
вече е до шията.
Фунията
от неискрени,
вкусни
устни
повлича
във водата,
дето изтича.
Сълзата
е между краката.
Тинята е във устата.
Вече няма зима - дръзна.
Лятото замръзна.
© Румен Марков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
