О, Музо
Къде се дяна? Някъде загуби се,
във блендата на сивите ми делници...
А тъй ми липсва ласката ти, Блуднице,
препускаща през пулса ми безследно...
Онази ласка - малко мрачна, безпощадна,
която в себе си ме кара да се вглеждам -
и опиянен от шепота на белотата празна,
да се изгубвам сладко в безнадежност,
в истории от смях и сълзи изковани,
подлъгващи душата ми към онзи трепет -
с протегнати за страст и тръпка длани,
да прося пагубно от свършеното време.
Да се прекланям пак пред блясъка в очите ти,
да съм притихнал в Егото на твоето величие,
А ти, докато се усмихваш на мечтите ми,
да ми прошепнеш, нежно, на ухо: "Обичам те!"
И да почувствам пак - навместо просто дишане -
онази жар, в която с гордост ще изтлея.
Каква ти "Свобода" като умирам скришом,
за тези мигове на искрено "живеене".
Съпътница си ти - и също болката от ляво -
и дарба, и проклятие, и рана нелечима,
макар да си изместена от оправданието "Трябва",
без теб, о Музо, Мен не би ме имало...
© Александър Охрименко All rights reserved.
