Да, може би греша,
но според кой?!
Между небето и земята,
решава друг, но изборът е мой!
И няма да повярвам на лъжите.
Тук всичко е измамно, шепа прах.
А погледът ми идва от звездите,
защото ме е сътворил сред тях.
На този свят дойдох от кал,
но ще си ида, като дъх небесен,
понеже Той ме е създал
да бъда Неговата песен!
© любимка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
