О, времена, о, нрави
"Тежко, тежко, вино дайте"
казал е поетът.
Времената са били жестоки,
а изгнаниците - клети.
Всичко днес е на тепсия,
разстоянията се измерват в клик.
Лъжат ни на поразия,
животът уж е цветен, а безлик.
Във стадото с овцете
черното е доминанта,
вълкът е безпредметен,
прецакването си е вид аванта.
Насладата се състои в това
да гледаш как "другарчето" до тебе
полита устремно във пропастта.
Да си лети, на кой му дреме?!
О, времена! О, нрави,
препускате надолу през глава.
От безхаберието кой ще ни избави?
Робство няма, но нямаме и свобода!
© Таня Донова All rights reserved.
