Капака на пианото намята
фалшива тишина върху клавишите.
Обидно звуци се маскират в мрака
на спомени - от старите афиши.
В слънчеви лъчи ще се прикрият
онези недочути обертонове
ще дойде ли дъждът да ги отмие
или ще си останат само стонове
изваяни от нечие сърце
приело от вибрациите смисъл.
Светът е само две ръце
с които в ноти Бог ни е описал.
© Христина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
