Капака на пианото намята
фалшива тишина върху клавишите.
Обидно звуци се маскират в мрака
на спомени - от старите афиши.
В слънчеви лъчи ще се прикрият
онези недочути обертонове
ще дойде ли дъждът да ги отмие
или ще си останат само стонове
изваяни от нечие сърце
приело от вибрациите смисъл.
Светът е само две ръце
с които в ноти Бог ни е описал.
© Христина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
