Обеща ми да си с мен, обеща ми да си всичко,
но явно това било е само чувството първично.
За мечти говорехме и то мечти за двама,
живеейки в заблуда бях въвлечен в твоята измама.
Да бъда себе си от ден на ден звучи ми по абсурдно,
времето за другите лети, а за мен минава някак мудно.
Заспивайки сърцето ми е още будно и все за теб мечтае,
умът не иска да повярва, че душата цялата ридае.
Бягам надалеч с надеждата, че там вече няма да те има,
живея за мига, в който болката ще стане по-лесно поносима,
но явно тръгна си и нещо в мене ти безмилостно остави,
с последни сили търся нова - разбитото сърце да пооправи...
© Паун Алишев All rights reserved.