Обещах на себе си да те обичам,
подарих ти дългата си нощ,
радостта, милувката и всичко
подслонихме ний под покрив общ.
Обещах да стана слънце лятно,
с лъч да стопля хладните ти устни.
Обещах да съм искра, която
огън да възпламени от чувства.
Ако пожарът на сърцата ни запали
гредите и спокойствието ни идилично,
ще те спася, но себе си... едва ли,
макар че обещах да те обичам.
© Юлия Барашка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
