Обещах на себе си да те обичам,
подарих ти дългата си нощ,
радостта, милувката и всичко
подслонихме ний под покрив общ.
Обещах да стана слънце лятно,
с лъч да стопля хладните ти устни.
Обещах да съм искра, която
огън да възпламени от чувства.
Ако пожарът на сърцата ни запали
гредите и спокойствието ни идилично,
ще те спася, но себе си... едва ли,
макар че обещах да те обичам.
© Юлия Барашка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
