Oct 31, 2013, 10:22 PM

Обещах

  Poetry » Love
890 0 0

                      ОБЕЩАХ


И обещах, че поема ще му напиша!

И ето ме с писалка в ръка,

върху белия празен лист чувствата си да изразя!

А те приливат от моята душа,

прелива голямата ми любов само за него в нощта!


Взирам се в тъмнината на стаята,

взирам се и го търся всяка нощ с очи в мрака!

Бих искала да е до мен сега,

за да премахни тежащата в сърцето ми самота!

Мъка раздира моята душа,

сълзите напират да потекат от очите ми като буйна река!

Обичам го до болка, не мога да отрека това

и искам на целия свят да го изкрещя!


И обещах, че поема ще му напиша!

Поема, с която да изразя, че той е всичко за мен на света!

Поема, като в старите средновековни романтични времена,

малък жест, за да покажа  чувствата на любов скрити в моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ай. Джи. Лилит All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....