Обещания
Обеща ми небе,
обеща ми звезди,
обеща ми поля,
обеща ми пчели и роса,
и седеф във косите ми.
Обеща ми море,
обеща ми вълни,
но такива,
които да галят нозете ми.
Обеща ми цветя,
обеща ми щурци,
обеща ми сърцето си.
Обеща ми ръце,
да крепят раменете ми.
Обеща ми звезди
да греят в очите ми.
Обеща любов
да съпътства дните ми.
Обеща ми
на тревата зеленото,
на небето безкрайно синьото,
на маргаритките непорочни бялото,
на огъня червеното,
на слънцето жълтото.
Обеща ми и седемцветието на дъгата.
Обеща,
а потъна зад хоризонта.
Остави ми единствено
на нощта сивото,
черното,
мрачното,
болезнено,
изпепеляващото,
на лъжовното обещание красивото,
което да напомня за измамното щастие,
за кулите пясъчни,
за мечтите напразни.
Суров житейски урок ми остави,
че лъжовно е времето
и лъжовни са хората.
Ала, приятелю,
от мен запомни:
На човека вярата му е
в природата, в породата…
Та макар и излъган
наранен,
огорчен,
пак ще повярва
в новия ден…
© Златка Чардакова All rights reserved.
