Aug 20, 2016, 7:13 PM

Обещано щастие

  Poetry » Love
473 1 2

                             Обещано щастие

 

Нежен шепот ме докосва

изгарям бавно от любов

времето не дреме, не се прахосва

за любовта ми си винаги готов.

 

Готова съм вятър да ме брули

да ме завръща отново на земята.

Ти песента в сърцето чули?

Търси чувствата в недрата.

 

Изгарят с устрем в душата

емоции, любов, вяра и  обичта

постой с мене в тишината

не виждаш ли денят е нашата мечта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...