Aug 20, 2016, 7:13 PM

Обещано щастие

  Poetry » Love
469 1 2

                             Обещано щастие

 

Нежен шепот ме докосва

изгарям бавно от любов

времето не дреме, не се прахосва

за любовта ми си винаги готов.

 

Готова съм вятър да ме брули

да ме завръща отново на земята.

Ти песента в сърцето чули?

Търси чувствата в недрата.

 

Изгарят с устрем в душата

емоции, любов, вяра и  обичта

постой с мене в тишината

не виждаш ли денят е нашата мечта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....