Речено бе – да е сторено,
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне…
Да залезе… И да съмне…
Капят минутите, счупи се тишината,
и потече по пода, и отключи вратата…
Никой не влезе, сякаш не дадено
обещаното се изниза… Без да е обещано.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
