May 28, 2017, 8:04 PM

Обещавам, ще съм за малко...

  Poetry
788 2 10

Нахлувам в малките ти тайни...

Отварям ти вратите до една...

За никоя от тях не искам ключ...

Не се страхувай... От мен недей...

За малко ще съм ти на гости...

Като сутрешна ще съм роса...

Натрапница не ме наричай  само...

За малко ще съм, като лъч...

После тебе тихо ще затварям...

Обещавам... Обещавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихна ме, Иве! Как лекичко, без никакви усилия надникваш в нечии тайни!
  • Ивелина,много деликатна тема си засегнала.Никой не иска някой да влезе дори в малките му тайни.
    Но ти си достатъчно деликатна за да го сториш.
    Поздрав!
  • Харесах!
  • Деликатно присъствие като полъх! Привет, Иве!
  • На мен също много ми хареса, Иве. Обичам такива натрапници, така че идвай по-често, моля те! Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....