Обещавам ти, моя любима
Обещавам ти, моя любима
Като котенце малко в ръцете,
като лист пожълтял под снега,
като алено хребетно цвете
спи до мене любима жена.
Аз съм нейната топла постеля –
пухкав облак в небе-океан,
като бабина мека къделя,
скрита в скрина на прашен таван.
И завивка съм нейна, копнежна,
изтъкана от много звезди...
И нощта съм за нея, тъй нежна,
и съм туй, от което боли...
Тя е сгушена в моето рамо
със разпусната, буйна коса,
сбрала в свойто сърце разтуптяно
куп надежди и обич една.
А в съня си навярно ме моли
да я пазя под топло крило,
да захвърля фалшивите роли,
да съм с нея в добро или зло...
Обещавам ти, моя любима,
най-неземния приказен свят,
по килим от мечти да вървиме
и вълшебства над нас да валят!
Обещавам ти своето лято,
свойта зима и пролет добра,
свойта есен, окъпана в злато...
Спи, прекрасна, любима жена!
© Росен Гъдев All rights reserved.
