Dec 28, 2010, 7:31 PM

Обещавам! Валящи мечета...

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Там,

където няма бели пътеки и рисунки от стъпки,

 където улуците мият улична кал,

там, където някой рисува по автобусните спирки,

там е моят дом... и е чист, и е цял.

Там съм аз, там ме има по Коледа,

 без покрити от скреж стъкълца,

там, където няма печени кестени, а бензинова лека мъгла.

Там пресичам един булевард, без знак, без пешеходна пътека,

там съм и охлюв, и птица, и цар, и царица,

и спомен, и бъдеще.

 

А на този,

който не може да влезе в дома ми,

ще кажа, че това е лъжа,

ако си имал само миг от очите ми, имал си всичко зад тази врата.

Не всяка пътека води до мен,

не зад всяка стена съм заспивала, но всяка усмивка  търси храна,

а при мен я раздават – топла, плюс мъничка чаша с бира.

 Този, който не е част от сърцето ми,

нека знае, че това е лъжа,

то е като сламките в плевня, безбройно...

на пръчки, от превърната в злато трева...

 

Аз не мога да имам небето,

нямам даже големи крака, с които да стъпя на всеки в сърцето,

но имам надежда на малки пакети,

които раздавам –  на всяка цена,

и тази година все пак обещавам,

на тези в дома ми и на тези, дето не знаят, че няма „отвън”,

обещавам им глупости, пълни с празничен звън,

провали, успехи на малки  парчета…

и нещо, за което не бях чула до днес –

… дъжд от безумни играчки –

                                                      мечета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Янчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...