Обещаваш?
Обещай ми, приятелство, да ме водиш за ръка,
обещай ми да ме дръпнеш, когато тънкия лед стане вода.
Обещай ми, любов, да не избождаш очите ми отново.
Обещай ми, моля те, сърцето ми да не от олово.
Обещай ми, приятелко, да слушаш моята музика и когато мен ме няма!
Закълни се, че винаги ще буташ музата ми, когато задряма!
Завещай ми, любими, три честни думи: "Не те обичам",
обречи ме всяка омраза с твоето име да наричам.
Облечи ме, спътнице, в дрипа, но душата ми окичи от началото до края.
Не ще се гримирам, ридая, нима ще ми помогне грима да позная рая?
Изпусни ме като капка вода, тъмничарю - любов моя!
Подсуши ме с пешкир, крещя, да ме попиеш е твоята роля!
Обещай ми, приятелко, (скъпо)ценна да ме пазиш от него,
да го дращиш с нокти, а мен после да построиш от "Лего"!
Обещай ми, любов нечия(ничия), да ми върнеш сълзите!
Обещай ми, моля те, в бурканче да ми препратиш мечтите!
Не ми обещавай, приятелко вярна, неща невъзможни,
да сме обичани реално, не сме достатъчно заможни!
Не ми се вричай, "любими", ти знаеш ли обич какво е?
Не се взирай в сърцето ми с поглед смутен - то е твое...
© Росица Саси Дамянова All rights reserved.
