Обесване
В сърцето ти огън горял ли е до взривяване
и мечтал ли си да разрежеш гърдите си с нож,
да освободиш сирената, имаща очи да хване
идеята на числата, намисли ли какво да се сбъдне,
ако по чудо утре решат да се случат...
Или да застреля тази, дето под земята трудно диша,
да рикошира в небето и после се върне.
Аз въобще не исках много от тебе,
само пръстен блестящ да съм на ръката ти
и в юмручния бой с живота
безобразно да сменя чертите на тъгата.
А какво стана ли? За две секунди игра дъхът ми с твоя
и увлякъл се кракът ми да стигне слънцето,
всъщност взе, че ритна стола.
© Стеляна All rights reserved.
