Обет за обвързване
Да, знам, че трябва някак с теб да свикна.
И като част от мен да те приема.
Да заживея с теб, да те обикна,
и да прекръстя с името ти... времето.
И знам, че трябва да се примиря,
със твоето натрапчиво присъствие
(за благодарност ще ти подаря
вечерните си съ́лзи, вместо пръстен.)
Да, знам че да съм с теб е неизбежно.
(за друго нямам сили да мечтая)
Навремето бях цвете бяло, нежно...
Коя съм днес се питам... И не зная.
Навярно затова се появи –
за да покажеш колко съм изгубена.
Обвързваш ме със теб, макар че ти
пределно ясно знаеш в кой съм влюбена.
Но трябва да приема теб, и... толкова!
(Не всеки има право на обичане.)
Със името любов днес пиша... болката.
С твоето име – страшното заричане:
Да влезеш в мойте сънища и стихове.
Да бъдеш моя сянка и постеля.
Косите ми да галиш щом най-тихо е.
И да не бъда с теб само в Неделя.
Да свикна с острия ти аромат.
С мълчанието ти, дето ме убива.
Да те приема в моя малък свят.
Да се науча с теб да съм щастлива.
Или пък само сива... Все едно!
Нали дойде, до край за да останеш?
Да споделим горчивото вино!
Ще бъда само твоя, вече знаеш.
А ти... дано по-вярна си от Нея,
(от любовта, която ме остави.)
Е, сядай, Самота! Ще ти налея
вечéрните си съ́лзи за наздраве!
© Павлина Соколова All rights reserved.
