Обет за обвързване
Да, знам, че трябва някак с теб да свикна.
И като част от мен да те приема.
Да заживея с теб, да те обикна,
и да прекръстя с името ти... времето.
И знам, че трябва да се примиря,
със твоето натрапчиво присъствие
(за благодарност ще ти подаря
вечерните си съ́лзи, вместо пръстен.)
Да, знам че да съм с теб е неизбежно.
(за друго нямам сили да мечтая)
Навремето бях цвете бяло, нежно...
Коя съм днес се питам... И не зная.
Навярно затова се появи –
за да покажеш колко съм изгубена.
Обвързваш ме със теб, макар че ти
пределно ясно знаеш в кой съм влюбена.
Но трябва да приема теб, и... толкова!
(Не всеки има право на обичане.)
Със името любов днес пиша... болката.
С твоето име – страшното заричане:
Да влезеш в мойте сънища и стихове.
Да бъдеш моя сянка и постеля.
Косите ми да галиш щом най-тихо е.
И да не бъда с теб само в Неделя.
Да свикна с острия ти аромат.
С мълчанието ти, дето ме убива.
Да те приема в моя малък свят.
Да се науча с теб да съм щастлива.
Или пък само сива... Все едно!
Нали дойде, до край за да останеш?
Да споделим горчивото вино!
Ще бъда само твоя, вече знаеш.
А ти... дано по-вярна си от Нея,
(от любовта, която ме остави.)
Е, сядай, Самота! Ще ти налея
вечéрните си съ́лзи за наздраве!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
