на В.
Той разплете косите й, русите,
и бавно ги погали.
После ги целуна и вдъхна аромата – нейния.
Тя вдигна ръка и докосна
ъгълчето на устата – там,
където бръчката вече проличава.
Нежно обходи брадичката – с трапчинка –
и се спря на шията,
където сърцето препускаше към нея.
Целуна го и усети,
че цялото е нейно.
© Веселка Пенова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
