на В.
Той разплете косите й, русите,
и бавно ги погали.
После ги целуна и вдъхна аромата – нейния.
Тя вдигна ръка и докосна
ъгълчето на устата – там,
където бръчката вече проличава.
Нежно обходи брадичката – с трапчинка –
и се спря на шията,
където сърцето препускаше към нея.
Целуна го и усети,
че цялото е нейно.
© Веселка Пенова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
