Обич
Какво е туй обичане и вричане?
Наполовина - за час, за два, за три?
Не мога!
Наполовина да обичам -
сричане в тъмна стая.
Със слепи пръсти очите ти да търся.
Наполовина да обичам -
сричане в светлия ми ден,
когато скрита зад очилата,
дебна блясъка на обичта
и нищо от тъмните ти вежди
никога не мога да отгатна.
Какво е туй обичане без вричане?
Без светлата мечта за утре?
Не мога наполовина да обичам!
Изтече времето за свиждане
на нашата любов - любов наполовина.
И вземам свойта половина.
При теб какво остана?
Аз свойта взех, а ти си нямаше...
Наполовина не мога да обичам
и залезът отсрещен свети цял,
и вятър облакът не раздели,
и хукна мисълта ми в другата посока -
светът единен, цял,
ръцете си разтвори за прегръдка...
Аз идвам, Свят, почакай!
Пътека дай ми, към хората да води!
Аз идвам, Свят, дойдох -
такава, каквато съм, вземи ме,
а аз от теб ще взема зрънцето Любов,
едно зрънце, но цяло!
Дойдох, Любов!
© Мая Тинчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Краси! Стихът написах изведнъж, но той просто е спал... Спомен от миналото. Мисля, че чак сега се освободих от него...
-
Прилича ми на стих,многократно започван,изоставян и пак...Толкова болезнена премисленост,достигнала до омиротворение и нов път!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
