Толкова си непредвидима,че ме изненада неведнъж.
Цъфваш в изтерзана зима,плачеш с пролетния дъжд.
Пееш с цветовете на есен.Страдаш в лятната тишина.
Носталгичната ти песен живее в мъжки сън за жена.
Хаоса на чувствата витае всеки божи миг на твоя път.
Щом нощта будува,ще се луташ изтерзана до смърт.
Но нима е възможно да си до болка осезама все така?
Наранима и тревожна,моя тиха радост.И светла тъга.