Обичам го, защото търпелив е,
защото плаче, аз когато плача,
и търся го, защото ме обича,
макар за мене той да е палача.
Той весeло ме кара да се смея,
душата ми превръща в птица,
застана ли пред него, аз немея,
но знам, той също в мен се врича.
Надявам се след двадесет години,
да спомням с трепет неговите ласки,
да бъдат с мен красивите картини,
рисувани свободно със свалени маски.