Oct 24, 2007, 1:38 PM

Обич

  Poetry » Love
1.1K 0 19

                                            Обичам го, защото търпелив е,
                                            защото плаче, аз когато плача, 
                                            и търся го, защото ме обича,
                                            макар за мене той да е палача. 

                                            Той весeло ме кара да се смея,
                                            душата ми превръща в птица,
                                            застана ли пред него, аз немея,
                                            но знам, той също в мен се врича.

                                            Надявам се след двадесет години,
                                            да спомням с трепет неговите ласки,
                                            да бъдат с мен красивите картини,
                                            рисувани свободно със свалени маски.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...