May 22, 2020, 7:33 AM

Обич до безвремие

983 2 2

Обичаш ми се дълго. Като в сага.
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам.
Не съм герой от притча или мит.
Живеят ми крилата и бленувам,
към теб да долетя във всеки миг...
Не вярвам в роболепното търпение.
И нямам време за ненужни страхове. 
Обичаш ми се! Не за вдъхновение. 
До смърт на туй обичащо сърце! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...